Начало

Скъпи приятели, братя и сестри християни,

богослужебната програма на енорията ни ще намерите на познатия Ви адрес в интернет, а календарът за постните дни е публикуван на този линк.

През предстоящите седмици на Великия пост Православната църква призовава своите чеда към действена любов към ближния чрез евангелските четива, характерни за този благодатен период, които ще прозвучат по време на Божествената света литургия в нашия храм. Тяхното тълкувание е изложено както в Свещеното Писание от Самия Господ Иисус Христос, така и в трудовете на светите отци и решенията на вселенските съборите.

Първата неделя – Тържество на Православието – възпоменава възстановяването на иконопочитанието през 843 г. при императрица Теодора. На 1 март от 17:00 ч. по случай този празник на истината, ще се състои традиционната в гр. Хамбург Всеправославна вечерня, на която тази година е домакин руския православен храм „Св. Йоан Кронщадски“. Основните мотиви за тържеството на православието са догматическите решения на Седмия вселенски събор, които утвърждават, че почитта към иконата се въздава на първообраза, а не на неговото материално изражение. Тоест, вярващият не почита дървото и боите, а изобразения Христос, Божията Майка или светеца. Св. Иоан Дамаскин в своите „Слова против иконоборците“ защитава иконите с аргумента за Въплъщението, като казва, че преди Христос Бог е невидим и неизобразим, но след като Синът Божий приема човешка плът, Той може да бъде изобразяван. Така той говори, че отхвърлянето на иконите е косвено отричане на реалното въплъщение. Светите отци учат, че светиите не са посредници вместо Христос, а се молят заедно с нас в единството на Църквата. Така св. Василий Велики свидетелства, че почитта към мъчениците е древна практика, а вярващите търсят тяхното молитвено застъпничество, защото те имат дръзновение пред Бога, както и твърди св. Иоан Златоуст.

Втората неделя е посветена на Григорий Палама. В своето съчинение „Триади“ той формулира учението за различието между Божията същност и Неговите енергии, чрез които човекът реално участва в Божия живот. Това учение разкрива дълбокия смисъл на поста – не само нравствено усилие, а път към обожение чрез благодатта. Според неговото учение Бог е непостижим по Своята същност, но човек може реално да участва в Неговите нетварни енергии. Чрез очистване на ума, съединяването му със сърцето и непрестанна молитва се достига исихия и обожение, като спасението се осъществява в синергия между Божията благодат и свободната човешка воля.

Третата неделя – Кръстопоклонна – насочва вниманието на вярващия към Кръста като извор на сила по средата на Великия Пост. Св. Йоан Златоуст в своите слова за Кръста го нарича „знак на победа“, защото чрез него Христос побеждава смъртта. Така постът се осмисля като участие в тази победа чрез смирение и жертвенна любов към Бога и ближния.

Четвъртата неделя е посветена на Йоан Лествичник. В своето творение „Лествица“ той описва духовния живот като възхождане по тридесет стъпала – от отричането от страстите до съвършената любов. Този образ показва, че Великият пост е време за конкретен вътрешен труд и постепенно духовно израстване. Основната идея е, че духовното издигане изисква постоянен стремеж, трезвение и Божия благодат. Върхът на този духовен път е любовта, която според автора е съвършеното съединение с Бога. „Лествица“ се чете особено през Великия пост и е духовно ръководство за покаяние, вътрешно очистване и придобиване на добродетели.

Петата неделя възпоменава Мария Египетска. Нейният живот, описан от Софроний Йерусалимски в „Житие на св. Мария Египетска“, свидетелства, че искреното покаяние може да преобрази дори най-дълбокото падение в святост. Този пример утвърждава надеждата, че Божията милост превъзхожда всеки грях.

През този месец празникът Благовещение се пада в петата седмица от Великия Пост. Той намира своето начало в Евангелието от Лука (Лука 1:26–38), където се описва явяването на архангел Гавриил на Пресвета Богородица. Светите отци, сред които Атанасий Велики, изразяват смисъла на това събитие с думите: „Бог стана човек, за да стане човекът бог по благодат.“ Благовещението разкрива началото на спасението чрез свободното съгласие на човека с Божията воля в лицето на новата Ева - Божията Майка.

Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Хамбург Ви пожелава леки и душеспасителени пости!

Свети Паисий от Атон – отец Георгиос Манос разказa за личната си среща с известния аскет от Света гора

Светиите са неразривно свързани с живота и вярата на християните. В тях виждаме живи свидетели на Евангелието. Към тях отправяме молитвите си и ги молим за застъпничество пред нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Носим техните имена, чувстваме се под закрилата им и вярваме, че сме подкрепяни от тяхното духовно присъствие. Те са наши приятели и ходатаи пред Бога – и все пак понякога ни изглеждат далечни, сякаш принадлежащи на отдавна отминали времена, в които са посветили живота си на вярата и са се подвизавали за нея.

И все пак някои от светиите са много по-близо до нас във времето, отколкото си представяме. Някои от тях са почти наши съвременници, а има и хора сред нас, които са ги познавали лично. Такъв е и свещеникът на гръцката православна църква „Св. Николай“ в Хамбург – отец Георгиос Манос, който в продължение на години е живял в непосредствена близост до килията на Свети Паисий Светогорец на Света Гора. Светецът бе прославен от Вселенската патриаршия в Константинопол на 13 януари 2015 г.

Отец Георгиос Манос с голяма сърдечност прие поканата да посети българската енорията в Хамбург и да разкаже за личните си срещи с атонския светец, като засвидетелства неговото духовно дело и благодатно присъствие и не на последно място безграничните му радост и отворени обятия към всеки потърсил общуване с него.
С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний на Западна и Централна Европа срещата се състоя в навечерието на Неделята на блудния син – втората от подготвителните недели преди Великия пост.

Домакинът, енорийският свещеник отец Яков Щурм, приветства гостите и изрази радостта си, че православни братя и сестри от различни страни се събират, за да бъдат обединени от живото свидетелство на Христовата вяра. Срещата започна с тропара на св. Паисий Светогорец, изпят от отец Георгиос.
В рамките на близо два неусетно изминали часа гръцкият духовник разказа за своите срещи със светеца и неговото семейство:
„Всеки, който виждаше св. Паисий за първи път, имаше чувството, че го познава отдавна. Той имаше голямо сърце за всички – не само за хората, но и за животните.“

Отец Георгиос завършва духовната семинария близо до Коница, където след прогонването им от Кападокия (откъдето, както самият той отбеляза, произлизат много светии, през 1924 г. се установява семейството на св. Паисий заедно с други преселници. Там той общува най-вече с Христина и Лука – най-малките сестра и брат на светеца. Благодарение на Христина получава възможност да разгледа ръкописи, снимки и други исторически документи от Св.Паисий.

Със самия светец отец Георгиос се среща на Света Гора, където отива едва 19-годишен, воден от множество духовни въпроси. Живее няколко години срещу килията на светогорския подвижник. „Всеки отговор, който ми даваше св. Паисий, беше точно на място. Всичко, което ми каза за бъдещото ми служение, впоследствие се оказа напълно вярно“, сподели отецът, „така например той ми каза, че първо ще премина през тежка военна служба в Кипър — и действително се случи точно така. През цялото това време обаче ясно усещах молитвената подкрепа на светогорския монах, която ми даваше сили и упование в този нелек период“. Отец Георгиос разказа и няколко анекдотични истории като например срещата на посещението на трима европейски професори по богословие при Св.Паисий, които след това споделят, че светецът говори прекрасно английски, френски и немски език, което тогава удивлява всички знаейки се, че той завършва само основно училище и никога не напуска пределите на Гърция.
По време на вълнуващия разказ в българската църква бяха показани и няколко кратки откъси от гръцкия сериал „Свети Паисий – От Фараса до небесата“, излъчен наскоро по Българската национална телевизия. Чрез тях присъстващите получиха възможност да добият по-ясна представа за ревностната и всеотдайна любов към Христос, която св. Паисий носи още от детството си – любов, възпитана най-вече от неговата майка Евлогия.

След официалната част на срещата отец Георгиос сподели, че едва е сдържал сълзите си, когато е гледал сполучливо пресъздадения на екрана образ на светеца, чиято чиста и непреклонна любов към Спасителя остава вдъхновение и до днес.

Духовникът бе донесъл и две книги, написани от него за св. Паисий, в които е публикуван и ръкопис на светеца, както и дървена иконка на Пресвета Богородица, изработена от Св. Паисий, който е бил дърводелец, и частица от светите му мощи. Книгите са издадени единствено на гръцки език, а със средствата от досегашните им продажби гостуващият гръцки свещеник е успял да изгради храм в Централна Африка.

Срещата завърши с тропара на светите братя Кирил и Методий – небесни покровители на българската православна църква в Хамбург. Отец Яков подчерта тяхната обединяваща роля в тази среща между българската и гръцката енория – с гръцкия им произход, с ревността им към Бога и с разпространението на Божието слово чрез създаването на славянската писменост.

Автор: Велина Вебер

Добрите приятелства се отличават, освен друго, с това, че се поддържат. И така, през последния януарски уикенд на 2026 г., при ледени температури и в живописна обстановка, нашата енория имаше възможност да освежи хубавите си отношения с кръга PHILOXENIA (от гр. Φίλος – ‚обич към‘/ ‚приятел на‘ и ξένος - ‚непознатия‘/ ‚странника‘/ ‚госта‘) койтo беше основан преди 60 години с цел да насърчава срещите между християни от западната и източната традиция. При това ние приехме сърдечната покана на дългогодишния ръководител на PHILOXENIA и верен приятел на нашата община, 90-годишния монсеньор Вилм Сандерс, който миналата година, при напускането на поста си, ни помоли да участваме за трети път. С благословията на нашия митрополит на Западна и Средна Европа, Негово Високопреосвещенство Антоний, имахме честта и удоволствието да представим нашата община на гостите на срещата в бенедиктинския манастир Нючау близо до Хамбург, както и да дадем представа за историята и настоящето на българската православна църква като цяло

Нашият отец Яков Щурм положи в събота основите на първата част от нашето участие под заглавието „Българските православни християни в Хамбург и Европа в наследството на светите Кирил и Методий“, в която разказа за живота, делото и евхаристийните стремежи на покровителите на нашата община, светите братя и апостоли Кирил и Методий. При това за него беше важно да подчертае, че ние не разглеждаме наследството на братята, особено благословения превод на Свещеното Писание и други църковни текстове на нововъзникващия славянски писмен език (глаголица), като начин за създаване на езикови, а на евхаристийни общности, които имат своя произход в евангелското послание на Исус Христос и които трябва да бъдат разпространени по целия свят чрез апостолската мисия. Езикът сам по себе си не се е считал за свещен, но това, което можело да се постигне с негова помощ, се е считало за такова. След това д-р Христо Карабаджаков, председател на църковното настоятелство на нашата община, представи на гостите кратък преглед на историята на българската православна църква, от първото българско царство през възстановяването на патриархата през 19 век до бурната църковна история през 20 век. При това той подчерта и вековната мултиетничност на Балканите, в контекста на която църквата е оформила своя живот и оцеляване. На фона на тази историческа панорама, членът на епархийския съвет и приятел на общината Христо Беров от Берлин обясни генезиса и настоящото състояние на църковните и административни структури на епархията на Западна и Средна Европа. Той успя особено добре да подчертае пред гостите връзката между една специфика на българското църковно самоуправление, участието на миряните, и бурната история на патриаршията като цяло в контекста на различни държавни властови отношения. В заключение д-р Христо Карабаджаков представи богата на снимки презентация за нашата енория в Хамбург.

Втората част от, озаглавена „Вяра, любов, език – пътища към отвореност към другия в църквата и екумената“ (от гр. οἰκουμένη – ‚цялата населана земя‘) , беше представена от д-р Смилен Марков от Оксфорд/Велико Търново и Катарина Щраух. Д-р Смилен Марков разгледа темата от научно-теоретична гледна точка, а Катарина Щраух, като член на нашата енория, разказа предимно за личните си преживявания с църковния живот в Хамбург. Двамата започнаха с основното послание на отец Яков Щурм за наследството на светите Кирил и Методий, че езикът сам по себе си, без „езика на любовта“, не е гаранция за успешно разбирателство, нито в рамките на предимно многоезичните общности в Средна и Западна Европа, нито при срещите с християни от други вероизповедания и традиции. Ето защо всяка община и църква е призвана да реши индивидуално и на място как езиковите и другите традиции могат да допринесат за единството във вярата и постоянно да се моли Светия Дух да укрепва тези усилия. Че това не е лесна задача, стана ясно от последвалата оживена дискусия по темата в залата.

Около 30-те гости на конференцията бяха поканени да присъстват на Света литургия и трапреза в нашия храм в Айлбек в неделя, като заключение на двудневната ни среща, и много от тях приеха поканата. Конференцията беше допълнена от евангелска служба, отслужена от д-р Ута Андре от Кил, която ръководи отдела за междухристиянски диалог и диакония в Евангелско-лутеранската църква в Северна Германия, и от вечерна служба с братята от манастира в Нючау, която беше отворена за всички посетители на манастира. Братята от също така допринесоха за уютната атмосфера с вкусно хранене и ангажираното си домакинство.

Особено ценна за нас беше и срещата с арамейско семейство от древна ориенталска традиция, което в лични разговори ни разказа за съдбата си като част от застрашена езикова и културна общност. Ще научим повече за тях през следващата година, когато, ако Бог позволи, те ще бъдат в центъра на следващата среща на PHILOXENIA. Накрая, бихме искали да изразим специална благодарност за безупречната организация на серщата на новата ръководителка, г-жа Мария Ведевер-Стефен, както и на пастор Франк Лотихиус, който й оказа активна подкрепа. Нека Бог им дари здраве и благословение за много години!

Автор: Катарина Щраух, превод от немски на български: Ангел Русев, 3-ти февруари 2026 г.