Начало

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСНА!

Възлюбени в Господа братя и сестри,

богослужебната програма на енорията ни ще намерите на познатия Ви адрес в интернет, а календарът за постните дни е публикуван на този линк.

Вестта за Възкресението носи радост и голяма утеха по целия свят. Царството Божие е отново достъпно за малкия човек, а Божието обещание, че „в Христос всички ще оживеят“, е светлина за целия човешки род. Христовото човеколюбие и близоста на Царството Божие предвкусваме по много интимен начин по време на Божествената света литургия, която по Божия милост се отслужва всяка неделя в храма, на която с покаяние, вяра и любов търсим своя личен път към Бога, като приемаме Божествена храна за душата в Светото Тайнство Причастие - Тялото и Кръвта на Нашия Господ Иисус Христос. 

Тази година с благословението на Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний храмовият празник на църковната ни община ще се проведе на 23 и 24 май, когато ще си спомним за значението на Кирило- Методиевото колосално дело за славянските народи и целия християнски свят. Каним Ви от все сърце да се присъедините към празничната ни програма:

– ПРОГРАМА–
ДЕН НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ
И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ

23 май
17:00 ч. – Възкресна вечерня
18:00 ч. – Беседа: „Свети Кирил и Методий – мисия, почитание и изображения“
С участието на отец доц. д-р Тодор Енчев и доц. д-р Ваня Сапунджиева (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“)

24 май
08:30 ч. – Утреня
10:00 ч. – Божествена света литургия
13:00 ч. – Тържествето литийно шествие в Якоби Парк (тръгване от храма)
14:00 ч. – Празник в парка

В светлия период след Възкресение Христово, Православната църква ни води чрез поредица от евангелски събития, тълкувани от светите отци като път на духовно възраждане – от немощта към просветлението и пълнотата на живота в Светия Дух.

Така в първата неделя на месец май, на Разслабения (Иоан 5:1–15), ни се разкрива образа на човека, парализиран от греха и безсилието си. Св. Йоан Златоуст (Омилии върху Йоан, 36) пише, че изцелението е знак за вътрешното възстановяване на човека, а Августин Блажени (Tractates on John, 17) вижда в дългогодишната болест символ на немощта на закона без благодат. В тази неделя Църквата ни зове да се изправим духовно опирайки се на Божията подкрепа и да търсим спасение на първо място в Неговата милост и човеколюбието.

Втората неделя на Самарянката, 10 май, (Иоан 4:5–42) ни въвежда в тайната на „живата вода“ – дара на Светия Дух. Срещата на Христос със самарянката свидетелства, че Бог търси всеки човек, независимо от неговото потекло и минало. Кирил Александрийски (Коментар върху Иоан, кн. II) учи, че водата в притчата символизира благодатта, която обновява душата, а Григорий Богослов подчертава, че Христос „жадува за спасението на човека“. В тази неделя отново акцента се поставя върху Божията благодат и нейното утоляващо най-дълбоката жажда на човешкото сърце изцерително действие.

Неделята на Слепия, 17 май, (Йоан 9:1–38) ни представя един персонаж в когото мнозина могат да припознаят и самите себе си. За обичащия Бога човек, Христос е Светлината на света, а слепороденият е образ на този, роден в духовна тъмнина, но призван към просветление. Иоан Златоуст (Омилии върху Иоан, 56) отбелязва, че чрез телесното изцеление Христос открива духовната истина, а Ириней Лионски (Против ересите, V, 15) вижда в това чудо образ на новото сътворение. Евангелското четиво в тази неделя ни открива, че истинското зрение е вярата, която ни води към познание и любов към Бога.

Неделята на светите Отци от Първия вселенски събор, 24 май, ни връща в 325 г. и припомня за съборното свидетелство на Църквата. На Първия вселенски събор светите отци утвърждават, че Синът е единосъщен с Отца. Атанасий Велики (Против арианите, I, 9) защитава тази истина като основа на спасението. Това знаменито събитие поставя основата на православното учение за Христос и утвърждава принципа на съборността като начин за запазване на истината.

Петдесетница, 31 май, (Деян. 2:1–11) е рожденият ден на Църквата, когато Светият Дух слиза над апостолите и поставя начало на нейното спасително дело в света. Св. Василий Велики (За Светия Дух, 15) свидетелства, че чрез Духа човек влиза в общение с Бога, а Григорий Нисийски говори за преобразяването на човека като участник в божествения живот. 

НАИСТИНА ВЪЗКРЪСНА ХРИСТОС!

Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Хамбург!

Скъпи приятели, братя и сестри християни,

богослужебната програма на енорията ни ще намерите на познатия Ви адрес в интернет, а календарът за постните дни е публикуван на този линк.

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Страстна седмица”, което преведено от старобългарски език означава седмица на страданията. Животът на Спасителя наближавал своя край. След като Той Възкресил в събота своя обичан приятел Лазар, Той се запътил за последен път към земния Йерусалим, за да изпълни до край Своята спасителна мисия. Христос наближавал смирено града, яздейки осле, като показал, че Неговото царство не е земно, а духовно. Палмовите (или върбовите) клонки, с които Той бил посрещнат от малки и големи на градските порти, символизирали победата над смъртта и греха, а също и радостта от идването на Месията. В България този хубав празник е познат и като Цветница и ще бъде отпразнуван тази година в нашия храм с приятели на енорията ни от българското училище в град Хамбург на 5 април. Подробна информация за празница ще намерите на този линк.

Всеки ден от Страстната седмица е свят за вярващите православни християни и затова Църквата е определила специални богослужения, за да почете пътя на Христос и изкупителното Му дело на Кръста, като по този начин ни въвежда в най-дълбоката тайна на Божието домостроителство. Това не са само спомени за минали събития, но жива реалност, в която всеки от нас е призван да участва с цялото си сърце.

6 април - Велики Понеделник
18:00 ч. – Последование на Жениха
Велики Понеделник ни поставя пред образа на безплодната смоковница. Тя има външен вид на живот, но е лишена от плод. Така и душата, която се задоволява с външна праведност, но няма в себе си любов, смирение и милост, остава празна пред Бога. В същия ден си спомняме за праведния Йосиф – невинно страдащия, продаден от братята си, но станал за тях спасение. В него виждаме предобраз на Христос и сме призовани да изберем пътя на чистотата и верността.

7 април - Велики Вторник
18:00 ч. – Последование на Жениха
Велики Вторник ни напомня за притчата за десетте девици. Пет от тях бяха мъдри, а пет – неразумни. Маслото в техните светилници е образ на духовния живот – на любовта, добродетелите и благодатта. Затворената врата в евангелското четиво (Мат. 25:10) ни учи, че идва момент, в който времето за покаяние свършва. Затова днес Църквата ни зове към будност, за да не се окажем неподготвени както закъснелите девици, когато е дошъл Женихът.

8 април - Велика Сряда
18:00 ч. – Помазването на Господа с миро. Велик маслосвет
Велика Сряда разкрива пред нас две противоположни състояния на човешкото сърце. Блудницата, паднала в грях, която изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени. С това тя Го помазала за погребение и Го оплаквала, омивайки нозете Му със сълзите си. За нея Иисус Христос казва, че много се прощава на този, който умее да обича. А Юда, пребивавал близо до Господа, отпаднал чрез своето сребролюбие. Така Църквата открива една великата истина, че не грехът погубва човека, а неразкаялото се сърце.

9 април - Велики Четвъртък
18:00 ч. – Последование на 12-те евангелия
На този ден Църквата припомня за последната вечеря на Христос с Неговите ученици. На Велики Четвъртък в йерусалимската горница Иисус Христос установява Светото Тайнство Евхаристия по време на Тайната вечеря: „Като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лук. 22:19-20). Спасителят дава на учениците Си Своето Тяло и Своята Кръв и така установява Светото Причастие като тайнството на съвършеното единение с Бога. В тази вечер любовта достига своя връх – Бог не само учи човека, но му дарява Самия Себе Си. Същевременно започва пътят към страданието – път на доброволна жертва заради спасението на всяка една човещка душа. До ден днешен това свещенодействие се извършва на всяка една Божествена света литургия, по време на която принесеният хляб и вино се претворяват чрез животворящото действие на Светия Дух в Тяло и Кръв Христови.

10 април - Велики Петък. Св. страдания Господни
10:00 ч. – Царски часове, вечерня с изнасяне на св. Плащаница
18:00 ч. - Вечерта се отслужва Опело Христово
Велики Петък е денят на Кръста, който не е поражение, а победа на любовта над греха и над омразата. В тишината пред Плащаницата ние се покланяме на Христос, Който прие всичко човешко, за да ни дари всичко божествено. Велики Петък е най-тежкият ден в земния живот на Спасителя. Неговата човешка природа е била подложена на неимоверна болка, въпреки която Той се молел за онези, които Го разпъвали на кръста с думите: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лук. 23:34). Чрез кръста Господ достига до най-тъмните места на вселената, където до този момент Бог не бе присъствал - за да спаси погиналото от Адам до днес.

11 април - Велика Събота
23:00 ч. - Полунощница
24:00 ч. - Христос Воскресе! Воистину Воскресе! Пасхална утреня
Велика Събота е ден на дълбока тишина и надежда. Христос почива в гроба по тяло, но слиза в ада с душата Си, за да разруши неговата власт и да освободи пленените. Това е тайната на Божието мълчание – когато всичко изглежда свършено, тогава се извършва най-великото дело на спасението. Велика Събота бележи завършека на Великия Пост с най-радостната вест за изпълването на спасителната мисия. „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Иоан 3:16). Въплътилият се Бог Слово легна в гроба с човешка плът, беше в ада с душата Си като Бог, прибра разбойника на кръста в рая и седна на престола заедно с Отца и така изпълни цялата вселена със Своята милост и човеколюбие.

12 април - Възкресение Христово. Пасха
10:00 ч. - Пасхална света литургия
11:30 ч. - Свето Причастие
12:30 ч. - Благославяне на пасхалната трапеза

Христос Воскресе! Воистину Воскресе!

„Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед празна е и вашата вяра“
(1 Кор. 15:14).
Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Хамбург!

Скъпи приятели, братя и сестри християни,

богослужебната програма на енорията ни ще намерите на познатия Ви адрес в интернет, а календарът за постните дни е публикуван на този линк.

През предстоящите седмици на Великия пост Православната църква призовава своите чеда към действена любов към ближния чрез евангелските четива, характерни за този благодатен период, които ще прозвучат по време на Божествената света литургия в нашия храм. Тяхното тълкувание е изложено както в Свещеното Писание от Самия Господ Иисус Христос, така и в трудовете на светите отци и решенията на вселенските съборите.

Първата неделя – Тържество на Православието – възпоменава възстановяването на иконопочитанието през 843 г. при императрица Теодора. На 1 март от 17:00 ч. по случай този празник на истината, ще се състои традиционната в гр. Хамбург Всеправославна вечерня, на която тази година е домакин руския православен храм „Св. Йоан Кронщадски“. Основните мотиви за тържеството на православието са догматическите решения на Седмия вселенски събор, които утвърждават, че почитта към иконата се въздава на първообраза, а не на неговото материално изражение. Тоест, вярващият не почита дървото и боите, а изобразения Христос, Божията Майка или светеца. Св. Иоан Дамаскин в своите „Слова против иконоборците“ защитава иконите с аргумента за Въплъщението, като казва, че преди Христос Бог е невидим и неизобразим, но след като Синът Божий приема човешка плът, Той може да бъде изобразяван. Така той говори, че отхвърлянето на иконите е косвено отричане на реалното въплъщение. Светите отци учат, че светиите не са посредници вместо Христос, а се молят заедно с нас в единството на Църквата. Така св. Василий Велики свидетелства, че почитта към мъчениците е древна практика, а вярващите търсят тяхното молитвено застъпничество, защото те имат дръзновение пред Бога, както и твърди св. Иоан Златоуст.

Втората неделя е посветена на Григорий Палама. В своето съчинение „Триади“ той формулира учението за различието между Божията същност и Неговите енергии, чрез които човекът реално участва в Божия живот. Това учение разкрива дълбокия смисъл на поста – не само нравствено усилие, а път към обожение чрез благодатта. Според неговото учение Бог е непостижим по Своята същност, но човек може реално да участва в Неговите нетварни енергии. Чрез очистване на ума, съединяването му със сърцето и непрестанна молитва се достига исихия и обожение, като спасението се осъществява в синергия между Божията благодат и свободната човешка воля.

Третата неделя – Кръстопоклонна – насочва вниманието на вярващия към Кръста като извор на сила по средата на Великия Пост. Св. Йоан Златоуст в своите слова за Кръста го нарича „знак на победа“, защото чрез него Христос побеждава смъртта. Така постът се осмисля като участие в тази победа чрез смирение и жертвенна любов към Бога и ближния.

Четвъртата неделя е посветена на Йоан Лествичник. В своето творение „Лествица“ той описва духовния живот като възхождане по тридесет стъпала – от отричането от страстите до съвършената любов. Този образ показва, че Великият пост е време за конкретен вътрешен труд и постепенно духовно израстване. Основната идея е, че духовното издигане изисква постоянен стремеж, трезвение и Божия благодат. Върхът на този духовен път е любовта, която според автора е съвършеното съединение с Бога. „Лествица“ се чете особено през Великия пост и е духовно ръководство за покаяние, вътрешно очистване и придобиване на добродетели.

Петата неделя възпоменава Мария Египетска. Нейният живот, описан от Софроний Йерусалимски в „Житие на св. Мария Египетска“, свидетелства, че искреното покаяние може да преобрази дори най-дълбокото падение в святост. Този пример утвърждава надеждата, че Божията милост превъзхожда всеки грях.

През този месец празникът Благовещение се пада в петата седмица от Великия Пост. Той намира своето начало в Евангелието от Лука (Лука 1:26–38), където се описва явяването на архангел Гавриил на Пресвета Богородица. Светите отци, сред които Атанасий Велики, изразяват смисъла на това събитие с думите: „Бог стана човек, за да стане човекът бог по благодат.“ Благовещението разкрива началото на спасението чрез свободното съгласие на човека с Божията воля в лицето на новата Ева - Божията Майка.

Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Хамбург Ви пожелава леки и душеспасителени пости!