„Защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; (Мат. 25:35)
В края на петата седмица от Великия пост, когато честваме паметта на Светата пустинна майка Мария Египетска, която Бог възвиси в нейното себеунижение чрез Своята велика милост, тази година в нашата енория се проведе специална среща с благословията на Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний. Проф. д-р Асаад Елиас Катан, професор по православно богословие в университета в Мюнстер, прие нашата покана и молба да задълбочи разбирането ни по темата „Божието милосърдие и нашето наследство“, тъй като освен постът и молитвата, практиката на милосърдието трябва да се практикува по-често, особено по време на Великия пост.
С голямата си съпричастност и богат опит в тълкуването на Библията професор Катан ни насърчи да разгледаме заедно откъса от Евангелието на Матей за „Страшния съд“ (Мат. 25:31-46) и да разпознаем и оценим мястото му в литургичния контекст (преди Великия пост) и в контекста на Евангелието (няколко притчи за идването на Господ).
Не е случайно, че даден евангелски откъс се чете в църковната година на нашата любима Православна църква, нито пък е случайно в какъв контекст се появява в Библията. Така в края на библейското изследване успяхме да разпознаем помощта, която и Църквата, и евангелските автори са ни оказали при избора на текста.В края на изучаването на Библията успяхме да осъзнаем помощта, която Църквата и авторите на Евангелията ни дават в подбора на текстовете и реда на тяхното изложение, за да разпознаем по-добре Божието слово и воля за нас.
В подготовката за Възкресение, когато всички кръстени трябва да си спомнят за своето кръщелно поръчение, най-накрая осъзнахме какво означава, наред с други неща, че с кръщелното си облекло сме облечени в „царската дреха“: А именно, че трябва да проявяваме милосърдие като праведен цар към бедните, чужденците, нуждаещите се, потиснатите и затворените. Самият Христос е праведният Цар, но тъй като сме кръстени в Неговата смърт и възкресение, тъй като сме тялото на Христос, ние също участваме в Неговото царство и Неговата мисия чрез благодатта на Светия Дух, който ни ръководи и подпомага ежедневно в делата ни, така че те да служат за слава Божия. Срещата ни завърши със съвместното отслужване на Възкресната вечерня и сутрешната служба със Светата литургия, в която предадохме себе си, един друг и целия си живот на Христос, нашия Бог.