Скъпи приятели, братя и сестри християни,
през този месец навлизаме в дните на подготовка за едно от най-радостните събития в човешката история – Въплъщението на Бога Слово, Който се роди от Дева. Божията майка е почитана и облажавана от целия християнски свят. Ние я тачим и прославяме като Богородица и най-благословена сред жените, защото се е удостоила да роди Спасителя на света Господ Иисус Христос. Навечетието на този благодатен период е благоприятно време за взаимно опрощение, пристъпване към покаяние, изповед и усилване на личната молитва.
Постът не е диета, а е преди всичко доброволен духовен подвиг и израз на любов към Бога, ближния и себе си! Въздържанието от определени храни е само помощно средство за борба с греха, което намира своята пълнота и завършек в Светото Тайнство Причастие. Господ Иисус Христос ни дава ясни указания за това как да спазваме поста, за да не се превърне той в лицемерно изповядвате на вярата: „А кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те са получили своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е в тайна; и твоят Отец, Който вижда в тайна, ще ти въздаде наяве.“ (Мат. 6:16-18)
Светите отци на Църквата единодушно тълкуват думите на Спасителя като призив за дълбок вътрешен живот, в който постът е съкровена тайна между душата и Бога, а не повод за суета и лицемерие. В оригиналния текст на Новия завет лицемерието е назовано с гръцката дума ὑπόκρισις (hypokrisis) – понятие, което в античността означава игра на актьор, носещ театрална маска. В духовен смисъл лицемерът е именно „актьор“, който имитира праведност пред човеците, за да спечели тяхната похвала.
Свети Йоан Златоуст и свети Василий Велики напомнят, че търсенето на подобно земно признание погубва плода на въздържанието (св. Йоан Златоуст, „Тълкувание на евангелието от Матей“, Беседа 20: „Дяволът се старае да развали доброто дело на поста... чрез тщеславието“), а лишаването от храна остава измамно и безполезно без отдалечаване от греха (св. Василий Велики, „Първа беседа за поста“: „Не ограничавай обаче ползата от поста само с въздържание от ястия, защото истинският пост е отдалечаване от зли дела“).
Ето защо, според блажени Теофилакт Охридски, Христовият призив да умием лицето и помажем главата си символизира очистването на съвестта чрез покаяние и изпълването на ума с благодат и милост (бл. Теофилакт Охридски, „Тълкувание на евангелието от Матей“, глава 6: „Под глава разбирай ума, а под елей – милостта... Лицето пък изразява нашия живот, който трябва да умием със сълзи на покаяние“). Така постът се превръща в истинско благодатно средство само когато се преживява с духовна радост и е трайно обвързан с дела на благотворителност и любов към ближния.
От хранителен пост са освободени бременни жени, кърмачки, болни, немощни, малки деца и възрастни хора. Въпреки всичко изброено е необходимо личното постно правило да бъде съобразено с препоръките на православен свещеник, който е запознат с живота на вярващия!
На 21 ноември Църквата празнува големия Богородицен празник Въведение Богородично. Когато малката отроковица Мария навършила три години, първосвещеник Захария я въвел в най-вътрешната и свещена част на Скинията – „Светая Светих“. В това свято място зад втората завеса на Йерусалимския храм било забранено да влизат както жени, така и обикновени свещеници. Единствено първосвещеникът, и то веднъж в годината, имал достъп до светинята, за да принесе умилостивителна жертва за своите грехове и греховете на народа.
Това историческо събитие не е просто жив спомен, а дълбоко мистично предзнаменование на човешкото спасение и преход от Стария към Новия Завет. Свети Григорий Палама обяснява, че въвеждането на тригодишната Отроковица в земното „Светая Светих“ е Божие указване за Нейната уникална роля, тъй като Тя влиза в ръкотворното светилище, за да се подготви и да се превърне в неръкотворен, жив Храм, който ще вмести в утробата си Непобираемото Слово (св. Григорий Палама, „Беседа на Въведение Богородично“). В своите размисли свети Йоан Дамаскин подчертава, че това събитие символизира пълното отделяне на душата от светската суета и посвещаването ѝ на Бога, при което Светата Дева пребъдва в непрестанно съзерцание и молитва, затваряйки вратите за греха (св. Йоан Дамаскин, „Слово за Рождеството и Въведението на Пресвета Богородица“). Свети Герман Цариградски допълва, че Нейното заселване в храма е ясен знак за света, че Бог вече подготвя Своето собствено идване сред хората, превръщайки празника в тържествено предизвестие за Боговъплъщението (св. Герман Цариградски, „Слово на Въведение Пресветая Богородица“).
В България денят е определен за Празник на православната християнска младеж и семейство и по този повод в нашия храм в Хамбург ще бъде отслужена Божествена света литургия в съботния ден от 10:00 ч., на която най-сърдечно каним младите хора и семействата от града и околността!
С пожелания за леки и изпълнени с любов пости,
БПЦО „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Хамбург.