Скъпи приятели, братя и сестри християни,
богослужебната програма на енорията ни ще намерите на познатия Ви адрес в интернет, а календарът за постните дни е публикуван на този линк.
През предстоящите седмици на Великия пост Православната църква призовава своите чеда към действена любов към ближния чрез евангелските четива, характерни за този благодатен период, които ще прозвучат по време на Божествената света литургия в нашия храм. Тяхното тълкувание е изложено както в Свещеното Писание от Самия Господ Иисус Христос, така и в трудовете на светите отци и решенията на вселенските съборите.
Първата неделя – Тържество на Православието – възпоменава възстановяването на иконопочитанието през 843 г. при императрица Теодора. На 1 март от 17:00 ч. по случай този празник на истината, ще се състои традиционната в гр. Хамбург Всеправославна вечерня, на която тази година е домакин руския православен храм „Св. Йоан Кронщадски“. Основните мотиви за тържеството на православието са догматическите решения на Седмия вселенски събор, които утвърждават, че почитта към иконата се въздава на първообраза, а не на неговото материално изражение. Тоест, вярващият не почита дървото и боите, а изобразения Христос, Божията Майка или светеца. Св. Иоан Дамаскин в своите „Слова против иконоборците“ защитава иконите с аргумента за Въплъщението, като казва, че преди Христос Бог е невидим и неизобразим, но след като Синът Божий приема човешка плът, Той може да бъде изобразяван. Така той говори, че отхвърлянето на иконите е косвено отричане на реалното въплъщение. Светите отци учат, че светиите не са посредници вместо Христос, а се молят заедно с нас в единството на Църквата. Така св. Василий Велики свидетелства, че почитта към мъчениците е древна практика, а вярващите търсят тяхното молитвено застъпничество, защото те имат дръзновение пред Бога, както и твърди св. Иоан Златоуст.
Втората неделя е посветена на Григорий Палама. В своето съчинение „Триади“ той формулира учението за различието между Божията същност и Неговите енергии, чрез които човекът реално участва в Божия живот. Това учение разкрива дълбокия смисъл на поста – не само нравствено усилие, а път към обожение чрез благодатта. Според неговото учение Бог е непостижим по Своята същност, но човек може реално да участва в Неговите нетварни енергии. Чрез очистване на ума, съединяването му със сърцето и непрестанна молитва се достига исихия и обожение, като спасението се осъществява в синергия между Божията благодат и свободната човешка воля.
Третата неделя – Кръстопоклонна – насочва вниманието на вярващия към Кръста като извор на сила по средата на Великия Пост. Св. Йоан Златоуст в своите слова за Кръста го нарича „знак на победа“, защото чрез него Христос побеждава смъртта. Така постът се осмисля като участие в тази победа чрез смирение и жертвенна любов към Бога и ближния.
Четвъртата неделя е посветена на Йоан Лествичник. В своето творение „Лествица“ той описва духовния живот като възхождане по тридесет стъпала – от отричането от страстите до съвършената любов. Този образ показва, че Великият пост е време за конкретен вътрешен труд и постепенно духовно израстване. Основната идея е, че духовното издигане изисква постоянен стремеж, трезвение и Божия благодат. Върхът на този духовен път е любовта, която според автора е съвършеното съединение с Бога. „Лествица“ се чете особено през Великия пост и е духовно ръководство за покаяние, вътрешно очистване и придобиване на добродетели.
Петата неделя възпоменава Мария Египетска. Нейният живот, описан от Софроний Йерусалимски в „Житие на св. Мария Египетска“, свидетелства, че искреното покаяние може да преобрази дори най-дълбокото падение в святост. Този пример утвърждава надеждата, че Божията милост превъзхожда всеки грях.
През този месец празникът Благовещение се пада в петата седмица от Великия Пост. Той намира своето начало в Евангелието от Лука (Лука 1:26–38), където се описва явяването на архангел Гавриил на Пресвета Богородица. Светите отци, сред които Атанасий Велики, изразяват смисъла на това събитие с думите: „Бог стана човек, за да стане човекът бог по благодат.“ Благовещението разкрива началото на спасението чрез свободното съгласие на човека с Божията воля в лицето на новата Ева - Божията Майка.
Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Хамбург Ви пожелава леки и душеспасителени пости!