Миналата седмица в енорията се случи нещо прекрасно. След близо две години, в които заради премествания и пандемичните мерки заниманията с децата бяха много намаляли изведнъж една чудна идея на нашата презвитера Милена събуди кошера и той отново зажужа!
Като на шега в продължение на пет дни в храма се събираха децата от енорията от ранни зори и се разделяха чак в следобедните часове. Всички се скупчваха с радост и глъчка за сутришна молитва и обща закуска. А след това започваха часове, в които по най-разнородни начини отец Кръстин им отваряше една след друга врати към живота в Христа.
Всички сериозни и големи теми се редуваха с шумни игри и много смях. Заедно децата месиха и пекоха просфори, учиха се какво и защо точно се случва пред и зад олтара по време на Богослуженията, с мъничко театрален патос се пренесоха за кратко пред престола на мъдростта. Всеки ден наджапваха с лекота в дълбините на музикалната вселена, разбраха какво са невмите и дори разучиха едно цяло песнопение от литургията. Имаха възможност да се докоснат до тежестта на живота на хората без дом. За кратко се потопиха в пъстротата и съзерцателната прелест на мозайките и си наредиха собствени. Дълбаха сложни християнски мотиви, изработвайки си свои линогравюри.
Децата посрещаха всички занимания с отворени сърца и сетива! Бяха на възраст от 6 до12 години и всички идваха с истинска радост, любопитни да разберат какво ги очаква в новия ден. Седмицата завърши с авантюра в гората - спортни състезания, катерене по щайги, прескачане на огън, а даже и рожденик отпразнуваха заедно с песни и закачки.
Не само децата се вълнуваха и участваха в тази седмица - толкова много от нас, големите, станаха част от това събитие - кой с подготовка на теми от програмата и работа с децата в работилниците или даже в почивките, кой с приготвянето на вкусен обяд за цялата група или пък с подреждане и чистене.
Почувства се пролетна еуфория, вливаща пресен въздух. Нека с него да издуем платната на църковния ни кораб! Слава на Бога за всичката тази благодат!